През юли журналистът Иво Иванов, който живее и работи в САЩ, представи у нас книгата си “Кривата на щастието” – пример за наративна журналистика “за спорта, Вселената и всичко останало”. Фийчъри, в които анализира нещата в дълбочина през призмата на своя “емоционален филтър”. С неговите цитати поставяме началото на рубриката ни “#YourStoryWeNeed2Tell”, в която ще питаме истински добри разказвачи как се създава една докосваща и запомняща се история.

Снимка: БНТ

В интервю, което даде пред Алекс, Иво споделя как се появяват идеите му, кои са основните елементи за пишещия човек според него и как изобщо се създава една добра история – много пътувания, натрупване на ерудиция чрез слушане и четене и истинска емпатия.

Пътуванията:

Иво пътува много, чете много и така се получава натрупване, което по естествен начин формира неговите истории. “Ако се натъкна на нещо много интересно, аз искам хората да научат за него. Дори и фактологичният материал е важен – искам и самите факти да стигнат до читателите. Понякога, всъщност почти винаги, собственият ми живот се намесва в историята и писането се случва спонтанно”.

Ерудицията:

Разбира се, създаването на добри истории няма как да се случи без слушането и четенето на други добри истории. Иво Иванов споделя: “Уплътнявам всяка свободна минута с поемане на информация, със слушане на подкасти, поглъщам огромно количество култура и малко по малко това ми помага да открия много интересни автори. Има безброй подкасти за литература в iTunes, занимаващи се с много задълбочени анализи.”

Помага му и любимият неделен подлистник в New York Times, който е посветен на книгите. “То си е един цял голям вестник с 26 страници, посветен само и единствено на литературата. Аз го чета обикновено всяка неделя от корица до корица целия – това е част от моя неделен ритуал”, казва Иво.

Емпатията:

Иванов има съвсем просто обяснение за начина, по който създава историите си: “Не виждам себе си като талант. Може би това, което имам, е емоционален филтър, през кой прекравам всичко. Всичко минава през него, независимо дали го искам или не. Много емоционална личност съм и съпреживявам всичко. Ако се натъкна на човек, който е страдал и се е преборил, аз преживявам заедно с него. Има нещо повече от съчувствие, има съпричастност. Сякаш това се усеща в историите ми”