Миналата неделя казах на Алекс, че ми е страшно нервно заради панаира. Притеснявах се, че ще забравя нещо, че нещо няма да е така както сме го планували, както искаме да се получи.
Днес, в събота, съм сякаш разбита и преродена отново. След 12 часа сън и един много успешен панаир, много доволни студенти и почти толкова доволни Ние.
Тази година имахме много нови формати, имахме и много друга работа, много неща, които трябваше да се довършват с допълнителна работа в офиса след като отдавна се е стъмнило навън, а и вкъщи, просто защото трябваше всичко да се случи по-най добрия начин. По начин, който заслужава да остане пример за студентите. И за участниците в панаира, също. Все пак това е пети, юбилеен Медиен панаир.
Доволна съм , че успяхме да срещнем студентите с наистина интересни и полезни истории от хора, които могат да дадат много на бъдещите журналисти. Интересът на студентите е показателен. След петте лекции на Бойко Василев, Иля Златанов, Георги Милков, проф. Катрин Дженсън Уайт и Ирина Горялова студентите имаха онзи блясък в очите, който винаги ме кара да се чувствам удовлетворена от избора на професията на PR-а и да обичам своята безсънна работа, всеки написан текст, всеки мейл, всеки телефонен разговор, всеки миг до и по време на събитието.
Доволна съм, че след първите отзиви за уъркшоповете получавам толкова вдъхновени и положителни мнения. Точно това беше нашата цел – да се срещнете с реалната среда на медиите, с нейните позитиви, но и нейните недостатъци, и все пак да успеем да запалим у вас пламъчето на страстта към професията, което гори във всеки истински журналист. Защото да прекрачиш прага на най-големите медии в България е първата крачка. Ние ви помогнахме за нея. От тук нататък решенията – накъде да поемете и как да вървите в своя медиен път – вземате вие.
Тази година нямахме много медии, но вярвам, че гостите, които уважиха студентите и самото събитие, успяха да очертаят облика на българския медиен пазар. От сензационната журналистика до бъдещето на професията – от една страна като технологично развитие и от друга като човешки потенциал.
И тук, като говоря за човешки потенциал, имам предвид най-вече студентските медии. Радио Реакция, което стартира с пилотно издание вчера, и Телевизия Алма Матер, която ще продължава да търси един по-различен поглед на младите на малкия екран. Аз чета, където се стремим всеки ден да показваме, че четенето е от значение, и хората от 4publishing, които имат какво да допринесат за книгоиздаването у нас.
През последните 4 години комуникирам постоянно с хората в основата на тези проекти и мога да кажа, че те са онова бъдеще на българските медии, което стои зад качествена журналистика с идеи, с плам, с морала на непоквареното утре. Тези младежи израснаха страшно много за тези 4 години и искрено се надявам, че Медийният панаир има поне частица принос за това, което са днес.
Знам, че тази година имаше и неща, които изпуснахме, грешки на идеите от последния момент и невъзможността да бъдем всички във Факултета на живо, да дадем на Панаира целият си физически ресурс.
Но знам, че в понеделник, когато направим своя разбор за случилото се тази седмица, ще бъдем повече доволни и готови да направим нещата още по-добре, още по-полезни и значими другата година. Защото, наистина, това беше най-интересният панаир. В него вложихме сърцата си и се надявам това да се е усетило.
Накрая е мястото да благодаря и на страхотния екип, който сме всички в PRoPR (Ивет, Алекс, Зори, Ники и Доника), защото всеки има своя собствен голям принос, за да се случи това събитие по този начин за пета поредна година. Благодаря и на проф. Филева, доц. Нейкова и гл. ас. Мария Попова за доверието вече 5та година.
И сега, след 2 безсънни седмици и 12 часа сън, панаирът е вече минало, което ще чакаме да се претвори в поредния сборник на Медийния панаир. А от понеделник продължаваме да бъдем хората, които разказват вашите истории…
Tags: комуникация, медиен панаир, медии, мотивация, работа