Posts Tagged ‘медии’

Пет неща, които един пиар не трябва да прави за своите клиенти

вторник, 31 март, 2015 от Александър Кръстев

Нашата професия е една от малкото, в които мотото „клиентът винаги има право“ е много опасно. Няма да ви съветвам да не бъдете безусловно съгласни с клиентите си, да не правите негативни кампании срещу техни конкуренти и други такива „А“-и-„Б“-та на пиара. Ако изобщо се замисляте за подобни неща, по-добре да не четете този блог.

Ще ви дам обаче няколко ситуации, в които един пиар никога не бива да се поставя, заради своите клиенти. Това не само че не им прави добра услуга, но би могло да злепостави и самите Вас като професионалисти.

  • Не ползвайте личните си профили в социалните мрежи като канали за промотиране на всяка стъпка на клиентите си. Така де, няма нищо лошо да пускате неща за тях от време на време, дори всеки ден, но ако стената ви във Facebook е пълна само с промо постове за клиенти, как да разберем, че сте истински човек с емоции и личен живот?
  • Не настоявайте, че даден продукт е страхотен/бомбастичен/уникален/ексклузивен само защото е на Ваш клиент. Работата на пиар експерта не е да придава несъществуващи качества на продуктите на клиентите си, а да търси начини да изведе преимуществата на преден план, създавайки добра история от всяко от тях;
  • Не говорете само и единствено за клиентите си и техните продукти/услуги. Вероятността продуктът на Ваш клиент да е 100% уникален е точно в обратната част на процентната скала. В реалния свят до и срещу всеки бранд стои конкуренция, много често жестока, и не е грях съществуването й да бъде признавано. Противното наистина е равно на професионално самоубийство;
  • Не проектирайте собствените си настроения върху комуникацията на клиентите. Тонът на говорене на всеки бранд често е предварително определен и следва да бъде спазван. Ако клиентът е компания с традиции в доста консервативен бизнес, може би не е добра идея днес да гарнирате доброто си сутрешно настроение с прессъобщение с шеговит цитат от изпълнителния директор. Съжалявам, съветът ми е вместо това да разкажете виц на колегите – ще се отрази доста по-добре на работната среда (и определено по-малко негативно на банковата сметка на агенцията);
  • Не се молете на журналисти да направят нещо за клиентите ви. Въобще, никога не се молете на журналисти. Отношенията пиар-медия трябва да са партньорски и основани на равнопоставена комуникация с дъогосрочна перспектива. Поставяйки се в ситуацията на молител определено не се представяте в добра светлина, а това няма как да не се отрази на отношението към клиента ви.

Това са правила, които следваме всеки ден. Ако си позволяваме да направим компромиси с някои от тях, то е само понякога и само ако „клиентът“ сме самите ние. В крайна сметка, може ли един пиар да е достатъчно добър, ако няма чувство за хумор?

PressКлючалката по BulgariaOnAir TV: Ивет Добромирова

петък, 30 септември, 2011 от Александър Кръстев

Телевизия BulgariaOnAir гостува на Ивет Добромирова за рубриката PressКлючалката на предаването Медиите OnAir

За Панаира след 2 седмици безсъние и 12 часа сън

неделя, 5 декември, 2010 от Павлина Радославова

cropped-blog-headerМиналата неделя казах на Алекс, че ми е страшно нервно заради панаира. Притеснявах се, че ще забравя нещо, че нещо няма да е така както сме го планували, както искаме да се получи.

Днес, в събота, съм сякаш разбита и преродена отново. След 12 часа сън и един много успешен панаир, много доволни студенти и почти толкова доволни Ние.

Тази година имахме много нови формати, имахме и много друга работа, много неща, които трябваше да се довършват с допълнителна работа в офиса след като отдавна се е стъмнило навън, а и вкъщи, просто защото трябваше всичко да се случи по-най добрия начин. По начин, който заслужава да остане пример за студентите. И за участниците в панаира, също. Все пак това е пети, юбилеен Медиен панаир.

Доволна съм , че успяхме да срещнем студентите с наистина интересни и полезни истории от хора, които могат да дадат много на бъдещите журналисти. Интересът на студентите е показателен. След петте лекции на Бойко Василев, Иля Златанов, Георги Милков, проф. Катрин Дженсън Уайт и Ирина Горялова студентите имаха онзи блясък в очите, който винаги ме кара да се чувствам удовлетворена от избора на професията на PR-а и да обичам своята безсънна работа, всеки написан текст, всеки мейл, всеки телефонен разговор, всеки миг до и по време на събитието.

Доволна съм, че след първите отзиви за уъркшоповете получавам толкова вдъхновени и положителни мнения. Точно това беше нашата цел – да се срещнете с реалната среда на медиите, с нейните позитиви, но и нейните недостатъци, и все пак да успеем да запалим у вас пламъчето на страстта към професията, което гори във всеки истински журналист. Защото да прекрачиш прага на най-големите медии в България е първата крачка. Ние ви помогнахме за нея. От тук нататък решенията – накъде да поемете и как да вървите в своя медиен път – вземате вие.

Тази година нямахме много медии, но вярвам, че гостите, които уважиха студентите и самото събитие, успяха да очертаят облика на българския медиен пазар. От сензационната журналистика до бъдещето на професията – от една страна като технологично развитие и от друга като човешки потенциал.

И тук, като говоря за човешки потенциал, имам предвид най-вече студентските медии. Радио Реакция, което стартира с пилотно издание вчера, и Телевизия Алма Матер, която ще продължава да търси един по-различен поглед на младите на малкия екран. Аз чета, където се стремим всеки ден да показваме, че четенето е от значение, и хората от 4publishing, които имат какво да допринесат за книгоиздаването у нас.

През последните 4 години комуникирам постоянно с хората в основата на тези проекти и мога да кажа, че те са онова бъдеще на българските медии, което стои зад качествена журналистика с идеи, с плам, с морала на непоквареното утре. Тези младежи израснаха страшно много за тези 4 години и искрено се надявам, че Медийният панаир има поне частица принос за това, което са днес.

Знам, че тази година имаше и неща, които изпуснахме, грешки на идеите от последния момент и невъзможността да бъдем всички във Факултета на живо, да дадем на Панаира целият си физически ресурс.

Но знам, че в понеделник, когато направим своя разбор за случилото се тази седмица, ще бъдем повече доволни и готови да направим нещата още по-добре, още по-полезни и значими другата година. Защото, наистина, това беше най-интересният панаир. В него вложихме сърцата си и се надявам това да се е усетило.

Накрая е мястото да благодаря и на страхотния екип, който сме всички в PRoPR (Ивет, Алекс, Зори, Ники и Доника), защото всеки има своя собствен голям принос, за да се случи това събитие по този начин за пета поредна година. Благодаря и на проф. Филева, доц. Нейкова и гл. ас. Мария Попова за доверието вече 5та година.

И сега, след 2 безсънни седмици и 12 часа сън, панаирът е вече минало, което ще чакаме да се претвори в поредния сборник на Медийния панаир. А от понеделник продължаваме да бъдем хората, които разказват вашите истории…

Медии ли са блоговете?

понеделник, 12 юли, 2010 от Павлина Радославова

В съвременната комуникационна ситуация, когато основният информационен поток все повече се ориентира към онлайн пространството, медиите и блогововете непрекъснато се сблъскват едни с други, преплитат се често пъти като философия, като функции и аудитория, а нерядко се уповават и едни на други като източници на информация.

На пръв поглед сякаш лесно може да се постави разграничение между тях, или пък не съвсем.
Във втората седмица на дебата “Медии ли са блоговете?” във вестник Капитал се включва и нашият колега Александър Кръстев, освен PR консултант в агенцията е и изявен блогър в българската блогосфера. Той застава твърдо зад позицията, че блоговете са медии. Да, различни, със свои специфики, но медии. Като опонент в спора е тезата на известният блогър Петър Стойков – Longalon.

В своята защитна теза Алекс определя блоговете като медии, защото са платформа за разпространение на информация, която има своя (често постоянна) аудитория, автори и редакционна политика и т.н. Тъй като в интернет няма нужда от периодичност, можем спокойно да стигнем до извода, че един блог с няколко автори може да не се различава по нищо от сайт с информационна или аналитична насоченост.

Основиният момент в тезата му обаче е акцентът, не толкова върху информацията и платформата й за разпространение, а върху личността, която стои зад тях. „И в случая не е важно, че блогът е субективен, защото обективни медии така или иначе няма – всеки текст се пречупва първо през личното възприятие на журналиста, след това на редактора и накрая всичко се съобразява с медийната политка на изданието. При блога всичко това се прави веднъж – при писането.“, обяснява той.

Като заключение на своята позиция Алекс използва симпатичното сравнение между “Блогосферата” и организацията на една истинска медия, събрала любимите журналисти на всеки отделен интернет потребител.“Днес плурализмът в блогосферата е толкова широк, че мненията в различните блогове на практика покриват целия спектър от политически възгледи. Всеки интернет потребител може чрез технологични инструменти да оформи своята собствена дневна информационна порция, селектирайки публикациите от предпочитаните си блогове. Точно както може да се абонира за любимия си вестник, в който пишат много журналисти…“

Развитието на дебата може да следите на сайта на Капитал. Също там може да подкрепите и тезата на нашят колега, гласувайки с ДА, или да изкажете своето собствено мнение по темата.