Ивет Добромирова в рубриката PR Лица на информационния бюлетин на БДВО

понеделник, 18 април, 2011 от PRoPR



Г-жо Добромирова, кариерата Ви започва в телевизията. Разкажете ни как попаднахте в БНТ и с какво работата Ви там допринесе за развитието Ви като PR специалист?
В БНТ попаднах след конкурс. Той беше за предаването „Добро утро“ и ме одобри Александър Авджиев. Аз бях втори курс студент в НАТФИЗ, уникалната за времето си специалност „Публична реч“, чиято абревиатура е ПР. Така че преплитането на нещата е започнало още тогава реално. БНТ от своя страна е най-сериозната телевизионна школа, мисля, няма спор. В „Добро утро“ „по телевизия“ имах изключителен учител в лицето на покойния режисьор Илия Костов. В „По света и у нас“ се научих на „новинарство“ или на това как да „бъдеш на върха на копието“ и да се справяш и с най-заплетените ситуации за отрицателно време, защото всичко е за емисията след 10 минути. В „Панорама“ Бойко Василев ме научи да търся истинската история в един репортаж. В сутрешния блок, който в началото беше „Точно в 7“, а после стана „Денят започва“ се научих да работя в екип и да разчитам на него в най-важните и трудни моменти. А такива в един 3-часов ефир има мноооого и буквално всеки зависи от всеки. Това важи за телевизията по принцип – че ти си част от брънката, която работи за един продукт, който не би бил на 100% добър без всеки един – от главния редактор и редакцията, с които обсъждате темите, през оператора и монтажиста, с които „произвеждате“ репортажа, до лицето от екрана, което е прекия посредник и трябва да достигне заедно с репортера до зрителя, за да обърне внимание той на тази телевизионна история, която му разказвате всичко заедно. А нима PR е нещо различно? Всяко едно от качествата, които е възпитала в мен кариерата ми в телевизията ми помага да разказвам историите на нашите партньори, които са ни се доверили, че можем да им бъдем полезни в развитието на техния успешен бизнес.

Кой е най-трудният момент от професионалното Ви израстване?
Че още не се намирам професионално израстнала. Постоянното съмнение дали всичко е до последния детайл на абсолютната висота ме е преследвало още от БНТ и така е до днес. Някой от „великите журналисти“ на нашето време беше казал, че „журналистът е толкова добър, колкото е последната му работа“. Е, напълно вярвам, че и в PR-кампаниите е така. И колкото и успешна да е била дадена кампания за нас, аз винаги си задавам въпроса: „А можеше ли да бъде направено още нещо?“

На какво ниво е PR бизнесът в България? Как оцеляват малките компании на пазара, особено при тежката икономическа обстановка и какво им коства това оцеляване?
Не е тайна, че да „продадеш това“, което ние работим е изключително трудно. Постоянно се сблъсквам със скептицизма на хората, които по традиция отказват да им се дават съвети и смятат, че няма нищо сложно в тази работа и те могат да си я свършат сами – като се обадят на някой приятел журналист или по-лошото платят на някого. Грешат и в двата случая. В първия приятелят може и да свърши работа, но това при всички случаи е еднократна акция, която може и да пропадне в морето от информация незабелязано и при всички случаи не носи тежестта, каквото би имала една добре омбислена и организирана реакция. А във втория – може и така да се е работило в някакъв момент, но дори и да се случва все още, дълбоко се съмнявам, че е много често. Трудно се достига до решението, че зад всеки един истински успешен бизнес, стои и съответния експерт по публични комуникации. И това разбиране е въпрос на мениджърски размах от страна на активния бизнес. По-често като че ли се случва, да се опре до PR-експерт в кризисна ситуация. Фактът, че нямаше да има кризисна ситуация, ако имаше постоянна работа с PR-експерт остава на заден план. Не мисля, че факторът „голяма“ или „малка“ компания е решаващ по време на криза. И в двата случая ще оцелеят приспособимите и гъвкавите, и най-вече добрите. Искрено се надявам кризата да не се отрази на качеството на работата. Но това също зависи до голяма степен от зрелостта на потенциалните клиенти. Ако те предпочетата да „купят“ един продукт на по-ниска цена и с много по-ниско качество, това ще изроди по особен начин пазара. Защото цените на всички качествени продукти в глобален мащаб паднаха, да, но на истински стойностните – не драстично. Така е и в нашия бизнес. Дори и да има спад на цените на обслужването, то има един продукт, който с качествата си струва, колкото струва и това е. Защото ние не можем да почнем да работим по-зле, нали? Така че се надявам наистина, бизнесът, да реагира адекватно на ситуацията като просто избира внимателно каква услуга ще получи срещу съответната своя инвестиция, защото понякога евтините неща излизат скъпи. Но с бизнес като нашия, ние можем да видим, че щетите от некачествена публична комуникация може да са големи, но за сметка това дългосрочни.

Защо решихте да започнете собствен бизнес И защо се ориентирахте към PR?
В БНТ достигнах „върха на своята некомпетентност“, започна да ми става скучно и не на последно място много уморително. Реших, че ако не се махна към онзи момент, най-вероятно ще остана там завинаги. Промяната е положително нещо. Не бих се осмелила да стартирам собствен бизнес, защото нямах самочувствието, че ще се справя. Идеята беше на съпруга ми и негов приятел. Стартирахме заедно с неговата съпруга и моя приятелка. По стечение на обстоятелствата останах сама. Те заминаха да живеят в чужбина. Защо PR? Защото няма „бивш журналист“. Обичам да работя с колегите и по принцип с една материя, която си мисля, че познавам добре.

Какво е най-голямото предизвикателство в тази професия, според Вас?
Да пребориш догмите:
че всички НЕ РАЗБИРАТ от PR,
че НИКОЙ НЯМА НУЖДА от PR,
че да правиш PR означава да платиш на едни журналисти и съответно, че ВСИЧКИ журналисти са корумпирани и мързеливи
От другата страна са догмите на другата крайност:
че ВСЕКИ може да работи PR
ВСЕКИ може да си го прави PR сам
С най-порочното очакване към PR-експерта, че той може да направи чудо за една нощ и да оправи, забъркваната дълго време каша в публичното пространство с едно махване на вълшебна пръчка СЕГА.
И накрая, но не последно място:
– че PR дори не е услуга, за която би трябвало да се плаща – то това си е нещо като шаманство едва ли не и PR-експертите са самозвани шарлатани. Не толкова крайно, разбира се, но се шири подобно отношение като че ли.

Разкажете повече за екипа, с който работите.
Те са част от моето семейство. Всеки един и всички заедно. Малко сме като мускетарите. За добро или за лошо. Отначало се опитах да събера екип от хора, с които дълги години съм работила заедно и са вече добри в това, което правят. Не се получи. И не съжалявам. Сега в агенцията работят 4 деца – Павлина Радославова, Зорница Миткова, Александър Кръстев и Цветан Илиев, на средна възраст 22-23. Заедно сме с някои от 4, с някои от 5 години, което е на практика от самото начало. Преди две години към PRoPR на позицията изпълнителен директор се присъедини и Николай Стоянов, който беше един от водещите бизнес-редактори във в. „Труд“, а също и част от пресцентъра на премиера Иван Костов. С икономическите си познания, работата си в медиите, своите контакти и опит, Ники беше изключително важно попълнение към екипа. Спокойно мога да кажа, че всички заедно израстваме професионално, ако се върна към началото на това интервю и сме истински екип. А това е много важно. Споделяме общи принципи, между които е и този, че нашите клиенти заслужават нищо по-малко от 100% качествен продукт и вървим по пътя.

Пет поредни години агенция PRoPR организира безвъзмездно Медиен панаир във ФЖМК, СУ. Как се роди идеята за тази инициатива и какво Ви стимулира да продължавате да я реализирате всяка година?
Съвсем в началото на работата на агенцията, трите дами, които стоят в основата проекта – Петранка Филева, Мария Нейкова и Мария Попова, и трите преподаватели във ФЖМК ме поканиха да им помогна. Идеята беше да се направи класчески панаир, на който медиите да се представят по някакъв начин като така се осъществява „живата връзка“ със студентите и се хвърля мост между теорията и практиката. Това беше идеята, а с този проект аз избрах да обявя официално старт на работата на PRoPR. Може да се каже, че това беше премиерата на агенцията. Щастлива съм, че вече 5-та година в рамките на този проект, под един покрив се събират наистина елитите в теорията и практиката на професията, защото това е изключително и само от полза на студентите. Всяка година има поне 10 деца, в чиито очи можеш да видиш, че е имало смисъл да му се случи тази седмица на Медийния панаир във Факултета и това ме зарежда да продължа и следващата. И Алекс, и Зорница и Павлина са част от моя екип след първото издание на панаира. Всяка година няколко деца, които разказват своите успешни истории в началото на своята кариера, започнали именно от Панаира. Това е смисълът.

Образованието или практиката учат повече?

Дълбоко вярвам, че двете са неразделни. Образованието е фундаментът, върху който трябва да се налеят основите… хахаххахах. Така е.
Разкажете на читателите на “PRактики” за любим Ваш проект.
Банално е, но всеки  наш проект ни е любим. Кредо на агенцията е, че си избираме внимателно ангажиментите и те за нас за каузи, а не просто поредния случай. Оказва се, че повечето хора, с които работим са не просто просто бизнес-лидери в своите области, те често проправят пъртината. Като казвам това, визирам един цитат на Стив Джобс, според когото „Иновациите и новаторството правят разликата между лидера и последователя.“ Ние сме щастливи да си партнираме с VIP Security – клиент на агенцията от самия й старт, който междувременно разрастна бизнеса си няколко пъти, с Kaliakria Resort – едно от най-прекрасните места на северното мерноморие и също наш клиент от самото начало, с Katarzyna, които съвсем наскоро получиха признание, равностойно на това български филм да получи Оскар. Тяхната Reserve 2007 получи 90 т. по скалата на най-уважавания винен критик в света Робърт Паркън, което ги нареди наистина сред световните лидери във винопроизводството. Да, гордеем се с всичките си проекти и ги обичаме.
Как според Вас PR бизнесът в България трябва да се бори с неетичните практики?
Като се опре на два принципа: „С терористи не се преговаря“ е единия, а втория „Най-лесният начин да се бориш с един порок е като не му се поддаваш.“ Има и трети, който споделяме заедно с нашите клиенти и партньори и който ни сближава и той е: „Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще“.

Кога един проект може да се нарече успешно реализиран?
Когато резултатите от него получат своята оценка и тя е добра. В нашата област не може да кажеш: „Положих много усилия, но…“. Работата ни е тясно обвързана с конкретен резултат и хубавото е, че ако си си свършил добре работата, той е видим. Разбира се, с  много важното условие, че нещата не стават за една нощ.

Кои са важните принципи, които Ви определят професионално?
Освен тези, които вече споменах това са лоялност, партньорство, доверие, разбиране, отдаденост, стил, добър вкус и работа, работа, работа, работа…

Какво означава за Вас PR?
PRoPR.

Leave a Reply