Успехът? Не му се плашете, вЕрвайте си и… заложете на любовта

понеделник, 7 януари, 2019 от PRoPR

20190104_012

3 поколения в PRoPR с 3 рецепти за успех

Ивет е основател на PRoPR Агенция. Един от водещите български журналисти в края на миналия и началото на този век (описанието е умишлено така композирано и по същество напълно фактологическо вярно), като ПР експерт Ивет е съветник на един успешен български президент и повече от един български премиери, а PRoPR под нейно ръководство е работила и работи с някои от най-големите български и чужди компании у нас.

Мария, по-известна в общественото пространство като Марчела, става първия новоприет партньор в PRoPR в навечерието на 13-тата годишнина на агенцията. Мария е сценарист на повечето хитови телевизионни продукции в България, блогър и журналист.

20190104_026

Ивианна е представителят на будното и вечно търсещо поколение на 20-годишните със заряд да надскочи всичко постигнато досега в Агенцията. Затова и започваме с нейната формула за успех: „За успеха се говори с примери, които с времето се превръщат в съвети… “

Работа, работа и… пак работа

Кризисният PR и до днес ме плаши. Ще ви разкажа за първата ми криза. Работният ми ден започна в 22:30 часа със съобщението: “Имаме криза! Пусни си новините!” и завърши в 22:30 часа на следващата вечер. Денят ми мина неусетно – толкова много информация, толкова много имейли… Най-ясно помня едно: успях да изляза за 5 минути пред офиса, за да си поема въздух. Беше пролет, късен следобед. Стоях и гледах в една точка. Чух глас зад мен: “Това първата ти криза ли беше?”. О, да! Най-първата в живота! Последва само: “Браво! Добре се справи.”. Нищо друго нямаше значение след това. Издържах до края на деня и въпреки стреса и привидно безкрайната работа, аз успях! И кефа след това беше голям. Последваха още няколко ситуации, в които се налагаше да оставам до късно, но никога не се оплаках. Защото знам, че за да успееш трябва работа, работа… и пак работа.

Мотивацията или Направи онова, което не можеш…

Когато започнах работа в PRoPR, ми беше поставена задача да напиша описание на събитие във Facebook, свързано с рождения ден на Агенцията. Трябваше да бъде хем покана, хем да разказва какво ще се случва, хем пък и да звучи забавно. Аз, като един новак, амбициран да се справи и в същото време ужасно притеснен да не се изложи, написах най-постното и скучно нещо, на което бях способна. Обратната връзка беше: “По-скучно нещо не бях чела!”. Даде ми се втори шанс да пробвам, но мисълта, че не съм се справила ме беше обсебила. Пропилях близо 2 часа, в които не успях да измисля нищо. Последва втори коментар: “Май не ти се получава. Искаш ли да го напиша вместо теб, за да видиш колко лесно и бързо ще стане или ще се мъчиш още?”. Все едно някой ме заля с ледена вода. Помислих си: “Аз ли няма да мога да го напиша бързо, лесно и забавно?! Да бе, да!”. За половин час “сътворих” най-безумното стихотворение за рожден ден, което успя да ни разсмее истински. Е, претърпя няколко корекции, но си остана то, моето творение.

Успях. Малка победа, но все пак я имах. И то благодарение на мотивацията.

Любов или намери онова, което “те кефи” и го остави да те завладее

Забелязвам, че на все повече млади хора не знаят какво искат да работят. И аз не бях изключение. Работих 3 лета в Щатите. Връщах се, прилежно завършвах поредната година в университета и заминавах пак. Дойде моментът, в който се дипломирах и реалността ме удари жестоко. Последва депресията. Мисълта, че си изгубил пътя, е ужасна. Нямаше как да не си задам въпросите: “Какво да правя сега? Какво искам да работя?”. Единственото, в което бях сигурна е, че искам да пиша. Някога преди в училище ми казваха, че имам талант за това. Аз им повярвах. Харесваше ми, а и все още е така. И именно това ме доведе тук, където съм сега. Знаех какво ми доставя удоволствие и това беше достатъчно. Година по-късно работя като PR. Преоткрих още хиляди неща, които тази професия изисква, но също така пиша и то доста. Научих много и вероятно още толкова предстои да разбера. И затова продължавам. Защото обичам това, което правя. По-голям успех от това здраве му кажи!

20190104_007

 

Три + стъпки към успеха от Марчела

Овладей хаоса…

Като човек, който не може да се отърве от хаоса, както Юнкер от ишиаса, аз най-добре мога да оценя щетите, които това, че никога не знам къде ми е ключът от колата, носи на ежедневието ми.
Да можеш да бутнеш правителството, но да не можеш да си преместиш чорапите от пода в коша за пране, е един от признаците, че нещо в уравнението ни за успех куца.
Аз от няколко години вече винаги знам къде ми е ключът от колата, защото се научих всеки ден да го оставям на едно и също място. С това отстрелях един мартенски заек и реалността я понасям вече по-добре. Та, извадете от торбата със спънки три неща и ги победете. Другите обаче ги оставете, защото без тях, ще се съсипете.

ВЕрвайте си…

Вярвайте, до доказване на противното, че всичко, което правите е правилно. Иначе сте чао. Нали знаете защо на религиозните фанатици винаги им се получават добре нещата? Защото презентациите им са “един път”!
Бъдете подготвени, че не след всеки път ще ви посрещат девици в рая, но пък винаги ще си тръгвате с правилните поуки от пазара на идеи.
Срамувайте се…

Майка ми все казва, че единствено срамът и суетата ни спасяват от това да не сме тотално луди. Изпробвала съм го и много работи. Хората с разклатено психично здраве, не могат да понесат успеха. Затова, когато го постигнете, работата не спира. Всяка седмица гледайте да ви е срам от нещо мъничко, а един път в месеца правете по една градниозна, апокалиптична глупост, която дълго да ви държи влага. Защото няма по-добър опит от лошия. А като го закъсате, непременно ни се обадете.

Давайте бонуси…

Това е четвърти бонус съвет, защото хората обичат бонуси, обичат онези разфасовки на перилни препарати и вафли, които им дават 20% процента бонус съдържание – това също е важен момент, когато продаваш. Та, всеки ден правете по едно нещо, от което ви е страх или ви е адски неприятно. Задължително. Това носи толкова мъка и толкова навреме платени данъци, че просто не мога да ви опиша!

 

По традиция най-възрастните говорят последни. Ето и какво ви съветва Ивет:

Откакто Айнщайн е създал “Теория на относителността”, всичко е относително. Успехът също. Затова на първо място и най-важно дефинирайте своето определение за успех. Не е нужно това да е ултимативна и непроменлива величина. Дефинирайте период и цел. И обмислете стратегия. Ако не знаете къде сте тръгнали, то е много вероятно да стигнете другаде. Това също може да е успех, но увлечени в хаос, може и да не разберете, че сте го постигнали, нали? Никога не забравяйте също, че успехът е лично изживяване. Това не отрича екипната работа. Но е още по-важно как вие се измервате на фона на екипа. Трябва да имате ясно съзнание за собствения си принос и постижения. За всеки случай. Защото е известна максимата, че успехът има много бащи, а провалът само една майка. Иначе казано – за да бъдете удовлетворени, винаги трябва да знаете какво вие лично искате да постигнете. И така във всеки един момент. Накрая един изцяло професионален съвет по принцип – ако имате ПР проблем, той отразява всъщност това, че имате реален проблем. И както е написала Мария по-горе, но с други думи – не се колебайте, разчитайте на нас във важните за вас процеси. Успех!

20190104_043

Снимки: Мария Маринова

Tags: , ,

Leave a Reply